Наскоро Фондация „Заедно в час“ издаде на български език книгата на Анат Баниел „Деца отвъд ограниченията“. По-долу публикуваме предговора към българското издание, написан от Евгения Пеева-Кирова, която инициира издаването на книгата в нашата страна. Книгата може да бъде поръчана от тук: https://prepodavame.bg/detsa-otvad-ogranicheniata/
Изданието на книгата на Анат Баниел на български е вдъхновено от силата на едно наглед съвсем немощно и неразбиращо едногодишно дете. Едно момиче, което като абсолютно всички деца на своята възраст, знае изключително добре какво му е нужно в момента и го изказва мигновено по най-простия възможен начин – с бурна емоция, облечена в плач (ако определена нужда не е задоволена) или в пленителна усмивка (ако е спокойно и доволно). Едно момиче, което тепърва учи за себе си и за света, усети много по-бързо от всички възрастни около себе си, че традиционният подход към нейното развитие просто не работи за нея.
Неограничените възможности на човешкия мозък
Добре дошли в света на неограничените възможности на човешкия мозък! Книгата, която държите в ръцете си, е написана, за да послужи на родители и хора, които се грижат за деца със специални потребности. Причината да попадна на нея са специалните потребности на моето дете. Но още с първите страници разбрах, че нейната полза и приложимост е за всички деца (всяко, от които има своите специфични потребности). Много от вас ще открият, че написаното в книгата може да послужи и на всеки възрастен, който иска да използва и развива оптимално безграничните способности на собствения си мозък през целия си живот. Преди да се потопите в привидно простите идеи, описани от Анат Баниел, ще ви споделя малко за моето преживяване и промените в живота ми, след като прочетох “Деца отвъд ограниченията”. Всеки, който поеме по пътя на вътрешната промяна с помощта на тези ясно дефинирани и приложими принципи, ще бъде все по-щастлив, успешен и уверен в себе си и в необятните възможности на всички хора.
Историята на Fast ForWord
Силата на интуицията на една майка
Страхът от неясното бъдеще
Когато беше на 3-месечна възраст със съпруга ми забелязахме, че нещо не е наред с едната ръка на нашата прекрасна дъщеря – почти не я използваше за разлика от другата. Попитахме педиатър и травматолог и те ни успокоиха, че всичко е наред и с времето това ще се промени. Така казваха и всички близки. Когато навърши 5 месеца и понечи да лази, използвайки основно едната половина на тялото си, ни стана ясно, че нещо наистина не е наред. Прегледът при невролог потвърди притесненията ни и изпрати шоково цялото семейство в един съвсем нов свят. Бяхме обзети от постоянна несигурност за това какъв е най-добрият път напред, страх от непредвидимото бъдеще и неясното развитие на видимото неврологично увреждане, дълбока тъга за мен и съпруга ми от ежедневните емоционално смазващи занимания (физиотерапия/упражнения), през които се налагаше да премине нашето на вид съвсем крехко бебе.
Няма да забравя първия ден, в който отидохме за преглед и физиотерапия в единственото болнично заведение в страната, което осигурява цялостна подкрепа за деца със сериозни неврологични увреждания. Макар на входа да ни посрещнаха усмихнати професионалисти и да имахме увереност, че сме на правилното място, по време на петнайсетте минути физиотерапия, нашето обичайно усмихнато (буквално от първите дни след раждането си) и слънчево дете изпадна в истеричен плач, който продължи два пъти по-дълго от самия физиотерапевтичен сеанс.
Ограниченията на традиционните методи
Бях потресена, че всички физиотерапевти, с които се срещах в и извън различни учреждения– неизменно ми казваха: „Плачат децата и това е. Не ги боли. Просто ги слагаме в нови позиции и ги караме да правят разни неща, които не им се правят. Не се притеснявайте, просто стискайте зъби и не се поддавайте емоционално. Правите най-доброто нещо за нея. Един ден дъщеря ви ще ви е благодарни и нищо няма да помнят.“ На друго място ми казаха, „Ама вие май не сте чували детето ви да плаче. Това е съвсем нормално.“ А на третото – където се очакваше от 7-месечно бебе да лежи в непривична поза минимум 15 минути, докато непознат терпаевт натиска определени точки по малкото телце с очакване да възбуди определени нервни рефлекси, дотолкова бяха претръпнали от детския плач, че ми разказваха клюки за колегите и ръководството, докато детето ми плаче неистово и изпада в истерия, след която дишаше тежко и хриптеше поне 20 мин.
Няколко психолози, с които се консултирахме, също ни увериха, че правим най-доброто и няма да има последствия за детето ни – важното било ние да го обичаме и подкрепяме. Във всеки един от тези моменти, вътрешно се чувствах невероятно безпомощна и объркана. От една страна, интуицията ми крещеше, че не може това да е пътят към благополучието и здравословното развитие на детето ни. От друга, всички ни уверяваха, че правим най-правилното и най-доброто за нашето бебе и че просто трябва да „стискаме зъби“ и да сме позитивни.
Терапия чрез мозъчна пластичност
Терзанието ми продължи месеци наред, всъщност, повече от година. В последствие открих, че за много родители на деца с разнообразни потребности ( някои от които формално наричаме „специални“) такава тежест се точи с години… По-късно осъзнах, че постоянното вътрешно напрежение ме бе довело до състояние на непрекъсната физическа и психическа умора – еквивалент на депресия – без да си давам сметка за това. В същото време се грижех за едно прекрасно дете, с нередовен сън,, чиято ежедневна програма включва не само типичните за възрастта хранене, спане и игра, а поне час-два физиотерапия, ерготерапия, плуване, масажи, електростимулация в различни точки на града и допълнителни занимания с Мама и Тате – всички отдадени на каузата „да работим постоянно и неуморно за подобрение“.
През цялото това време и до днес съм благодарна на всеки един специалист и физиотерапевт, когото срещнах по пътя си. Нямам съмнение, че всеки един от тези хора работеше с любов и желание да помогне на детето ни и на другите си пациенти. За съжаление актуалното знание на невронауката и работещи “алтернативни” подходи са труднодостъпни за голяма част от физиотерапевтите у нас, а и по света.
Пътят към благополучието
Благодарна съм на безспирно отстояващото се наше момиче и на майчината си интуиция, която просто не ми даде мира. Собствения ми инстинкт и безрезервната подкрепа на моя съпруг и близки ми даваха увереност, че ще намерим различен път. Продължавахме да разпитваме и търсим други варианти и подходи към развитието на дъщеря ни. Така достигнах до информация за метода „Фелденкрайс“ и на вдъхновения от него метод „Анат Баниел“. Прочетох книгата на Анат Баниел „на един дъх“, макар че с тежката програма на малката рядко имах повече от 15 минути наведнъж за каквото и да е. Откритието на метода “Анат Баниел” поведе мен и семейството ми в нова посока. Показа ни, че е възможно детето ни да опознае и използва своето тяло все по-умело с удоволствие без да се подлага на постоянни емоционално изтощителни “тренировки” и задължителни упражнения.
Благодарение на принципите, описани от Анат, детето ни не само се развива пълноценно и в крак с типичните за възрастта си умения (физически, емоционални, интелектуални), но и расте щастливо, уверено и любопитно. Това развитие опровергава очакванията на различни специалисти за забавяне предвид вроденото неврологично увреждане. Детето ни продължава постоянно да учи, както през времето, прекарано с нас, така и в терапевтични сесии (така наречените “уроци”), прилагащи метода на Анат Баниел, без плач, с много по-голямо удоволствие, спокойствие и интерес, отколкото в традиционните физиотерапевтични сесии.
Курсове по Английски език
Оптималното развитие
Аз пък възвърнах нивата си на енергия, които емоционалното напрежение беше смазало до минимум, както и способността си да спя непробудно цяла нощ. Постоянният страх и притеснение от това дали сме избрали оптималния път за развитието на детето ни постепенно ме напусна. Дъщеря ни е много по-щастлива и спокойна, аз също. Времето прекарано с детето ни и мислите ми вече не са изцяло фокусирани върху това как да правим максимално често и ефективно определени упражнения за отделни “проблемни” части от тялото, зададени от физиотерапевта с много конкретна цел (например, да успее да направи “бебешка коремна преса” или “да пълзи”). Сега мога да се насладя на така нареченото от Анат Баниел “взаимодействие” или “свързване” с детето, в което основната ми цел е да подпомогна “стартерът за учене” на мозъка да бъде “включен” и да работи на високи обороти – най-ефективният и устойчив начин за цялостното развитие на тялото, интелекта и емоционалността на всяко човешко същество.
Образованието на нашите деца, каквито и да са потребностите им
Ефективно учене и развитие
Още щом прочетох първите две глави от тази книга си дадох сметка, че деветте принципа на Анат Баниел могат да бъдат от полза не само на децата със специални потребности или на хората с тежки неврологични състояния. Това са принципи за ефективно учене и развитие на всеки човек. Днес тяхната приложимост е доказана от невронауката, макар самата Анат Баниел, вдъхновена и обучена от д-р Фелденкрайс, да е достигнала до тях чрез своя практически опит в работата с хиляди деца, младежи и възрастни години наред. Тези принципи са естествени и „близки до акъла“, но в голяма степен се противопоставят на актуалните (наследени от повече от 100 години) масови методи за образование и развитие на хора.
Самостоятелността и модерното образование
Благодарение на дългогодишния ми опит в образованието в ролята на основател на Фондация „Заедно в час“ познавам достатъчно добре различни подходи за обучение на деца, но най-добре познавам публичното образование и принципите, на които се базира то. В голяма степен те са противоположни на описаното в книгата, която държите в ръцете си. За съжаление днес крайната цел на образованието остава непроменена от XIX и XX век – да обучи служители/работници/граждани, които да запаметяват определена информация, да я възпроизвеждат в конкретни ситуации, да следват предварително зададени шаблони/задачи/инструкции за определено време и в определени рамки. Накратко, да повтарят и изпълняват, вместо да са креативни и да генерират не просто решения, а въпроси за решаване. Да постигат конкретни, ясно формулирани резултати, а не да умеят гъвкаво да се развиват и адаптират при всяка нова постъпила информация и външна промяна. Да бъдат зависими от външен авторитет и сила, а не да са автори на собствения си живот и развитие.
В сърцевината на целите, които Анат Баниел си поставя за всеки един от своите „ученици“, е да подкрепи развитието на тяхната собствена способност да бъдат водещите в своя живот. Да поемат отговорност, да са независими, да могат да намират самостоятелно решения на казусите, с които се сблъскват – без значение дали става въпрос за това как да отворят врата и да излязат от стаята без да се спънат (ако са претърпели инсулт преди да се родят и тялото им е сковано и трудно управляемо), как да усвоят основите на математиката или как да общуват спокойно и ефективно с околните.
Английски език за деца и ученици
Това би следвало да е целта и на модерното образование – развитието на самостоятелни и отговорни личности, които нямат страх да опитват и да грешат, защото са наясно, че ученето не се случва от раз и че никой „не е роден научен“. Във века на скорострелно развитие на технологиите и впечатляващи научни постижения, благодарение на които дори пътуването в космоса става достъпно за „нормалния” човек, невронауката и резултатите, постигнати от практици като д-р Моше Фелденкрайс и Анат Баниел, ни дават безценна информация за това при какви условия човешкият мозък учи оптимално. Публичното образование може да повиши ефективността си в пъти – както за развитието на всяко дете, така и за благополучието на обществото като цяло – ако се опре на това актуално и подкрепено с доказателства знание.
"Деца отвъд ограниченията" от Анат Баниел
Надявам се, преводът на книгата „Деца отвъд ограниченията“ от Анат Баниел на български да подкрепи както родителите и обгрижващите деца със специални потребности, така и всеки един човек, който се вълнува от това как да възпитава, обучава и образова самостоятелни, уверени и успешни млади хора. Тя дава богата храна за размисъл и провокира възрастния, обучаващ децата, да се вслуша дълбоко в себе си и да си зададе трудни въпроси за това какво реално означава ученето и дали във всеки един момент обучаващият е проводник на истинско учене за детето или по-скоро се опитва да „поправи“ нещо, което никога не е било счупено (както ни разказва Анат Баниел в следващите страници).
След като прочетете тази книга, се надявам да се мотивирате да я прочетете отново. А също да потърсите и допълнителна информация. Невронауката тепърва развива разбирането за пластичността на мозъка и документира процесите на учене. Тепърва „новото“ знание на учените ще навлиза в сферите на образованието, медицината, неврологията, физиотерапията, психологията. Ако има един основен въпрос, който следва да продължаваме да си задаваме, вдъхновени от тази книга, той е: „Защо правим това, което правим с децата си – у дома, в детската градина, в училище? И какво всъщност постигаме със своите действия?“
Терапия чрез Fast ForWord
Позитивната промяна
Отговорът на Анат Баниел е много прост – каквото и да правим, детето ще научи това, което преживява и изпитва вътрешно в съответния момент, а не това, което ние искаме да го научим и си представяме, че научава. Как детето преживява всеки един момент на учене – щастливо, спокойно, фокусирано или под стрес, гладно, уморено, уплашено, отегчено – е от ключово значение за способността му да възприеме новата информация. Нашата роля е да създадем условията за това невероятните мозъци на нашите деца да работят възможно най-добре. Деветте принципа на Анат Баниел ни дават много ясна насока как да го направим. А първата крачка е да започнем със самите себе си.
Когато прочетете тази книга, вече ще сте започнали прехода от „поправка“ към „взаимодействие“ с вас самите. Ще имате възможност да опознаете и практикувате конкретни действия чрез които вашият мозък да разшири и надгради вродената си способност да учи и да се променя постоянно. Постепенната позитивна промяна на мозъка е в сърцевината на дълголетния, здрав, пълноценен живот. С тази книга правите безценен подарък на първо място за себе си. Пожелавам ви от все сърце той да ви даде стимул и идеи, с които да подкрепите по сходен начин развитието на други интелигентни същества около вас – били те с или без „специални“ потребности!
За метода на Анат Баниел
Повече за метода на Анат Баниел може да намерите в книгата „Деца отвъд ограниченията“, която може да поръчате от тук: https://prepodavame.bg/detsa-otvad-ogranicheniata/
Методът на Анат Баниел
Как да пробудим мозъка и да преобразим живота на детето със специални потребности?
Актуалните открития на невронауката и деветте принципа на Анат Баниел дават безценна информация за това при какви условия човешкият мозък учи оптимално.
