Социална тревожност в сравнение с аутизъм: И двете могат да повлияят на способността на човек да взаимодейства и общува с другите, като правят ежедневните социални ситуации стресиращи. Въпреки някои прилики, те не са едно и също нещо.
Важно е да се разберат разликите между тези две състояния, за да се получи правилната помощ, лечение и подкрепа.
В това ръководство ще разгледаме симптомите на социалната тревожност и на аутизма и как да ги разграничим.
Разбиране на социалната тревожност
Социалната тревожност е състояние, което се характеризира със силен страх или дискомфорт в социални ситуации. Хората със социална тревожност могат да изпитват физически симптоми като изпотяване, треперене или изчервяване, когато са изправени пред общуване. Те често имат негативни мисли и убеждения за себе си и за способността си да взаимодействат с другите. Социалната тревожност може да се лекува с терапия, медикаменти или с комбинация от двете.
Разпознаване на симптомите на социалната тревожност
Някои често срещани симптоми на социална тревожност включват прекомерно самосъзнание, страх от осъждане или критика, избягване на социални ситуации и физически симптоми като изпотяване или треперене. Социалната тревожност може да бъде с различна степен на изразеност и може да повлияе на ежедневието и взаимоотношенията на човека.
За да разберем ефекта, който може да има социалната тревожност, представете си, че човек със социална тревожност е поканен на парти. С наближаването на датата той започва да изпитва безпокойство и притеснения относно присъствието си на партито. Възможно е да има физически симптоми като изпотяване, треперене или ускорен сърдечен ритъм. Възможно е също така да започнат да имат негативни мисли за себе си, като например: „Няма да познавам никого там“, „Ще кажа нещо глупаво“ или „Всички ще ме помислят за странен“.
Когато човекът пристигне на партито, той може да се почувства претоварен и некомфортно в социалната среда. Може да му е трудно да започне разговор, да установи зрителен контакт или да участва в групови дейности. Възможно е също така да се чувстват неудобно и да се притесняват, че другите го съдят.
В отговор на тези чувства човекът може да започне да избягва социалните ситуации изобщо. Може да откаже бъдещи покани за партита или други социални събития, което може да влоши още повече усещането за изолация и самота.
Човек със социална тревожност може да е свръхзапознат с очакваните норми за общуване и да разбира как се очаква да се държи в социални ситуации. Въпреки това той може да се чувства неподготвен да отговори на тези очаквания и да се чувства тревожен.
Важно е да се отбележи, че не всеки, който изпитва нервност по време на социално събитие или ситуация, има социална тревожност. Известна степен на тревожност при определени социални събития – например собствена сватба, произнасяне на реч или говорене на друг език – е характерна за много хора. При хората със социална тревожност негативните чувства и мисли, свързани с общуването, са постоянни и нарушават живота им.
Терапия чрез Fast ForWord
Разбиране на аутизма
От друга страна, аутизмът е разстройство на развитието, което засяга комуникацията, социалното взаимодействие и поведението. Хората с аутизъм могат да имат затруднения с вербалната и невербалната комуникация, да се затрудняват със социалните взаимодействия и да се ангажират с повтарящи се поведения или рутинни действия.
Разпознаване на симптомите на аутизма
Някои често срещани симптоми на аутизма включват трудности в социалното взаимодействие, повтарящи се поведения или рутинни действия, трудности в общуването и сензорна чувствителност. Важно е да се отбележи, че аутизмът е спектрално разстройство, което означава, че симптомите могат да варират значително по тежест и проявление.
Представете си, че човек с аутизъм е поканен на парти. С наближаването на датата той може дори да се чувства развълнуван от присъствието си на събитието, но заедно с това да изпитва тревога относно очакваните социални взаимодействия. Възможно е също така да се чувства тревожно или претоварено от сензорната стимулация, която ще изпита на партито – като силна музика, ярки светлини и присъствие на много хора.
Когато човекът с аутизъм пристигне на партито, той се затруднява да общува или да се свързва с другите по начините, които се очакват в социалната среда. Например може да не установяват контакт с очи, да изпитват затруднения при тълкуването на езика на тялото или изражението на лицето или да се затрудняват да започват или поддържат разговори. Това може да ги накара да се чувстват изолирани или неразбрани.
В отговор на тези чувства човекът с аутизъм може да потърси по-тихи места на партито или да се занимава с дейности, които му харесват, като например да играе с домашен любимец или да чете книга.
Основната разлика между аутизма и социалната тревожност в подобна ситуация е, че аутистът е наясно, че съществуват очаквани норми за общуване, но не е наясно какви са те или какво трябва да направи, за да се съобрази с тези социални стандарти.
Социална тревожност и аутизъм: прилики и разлики
Социалната тревожност и аутизмът имат някои сходства по отношение на въздействието им върху социалното функциониране, но са различни състояния с различни причини и диагностични критерии.
Когато говорим за социална тревожност срещу аутизъм, една от приликите между социалната тревожност и аутизма е, че хората и с двете състояния могат да изпитват трудности в социални ситуации. Хората със социална тревожност често изпитват силен страх или безпокойство в социални ситуации поради страх да бъдат съдени, оценявани или отхвърляни от другите. По подобен начин хората с аутизъм често изпитват трудности в социалното общуване и взаимодействие, което може да затрудни създаването и поддържането на взаимоотношения с другите.
Друга прилика е, че и двете състояния могат да доведат до чувство на изолация и самота. Хората със социална тревожност могат да избягват социални ситуации, докато хората с аутизъм обикновено изпитват затруднения да разбират социалните сигнали или да се изразяват, което ги кара да избягват и общуването. По този начин хората с аутизъм също могат да се чувстват изолирани.
Въпреки това е важно да се отбележи, че социалната тревожност и аутизмът са различни състояния. Социалната тревожност се класифицира като тревожно разстройство и се характеризира с прекомерен и постоянен страх от социални ситуации. От друга страна, аутизмът е невроразвитие, което засяга комуникацията, поведението и социалното взаимодействие.
Терапия чрез мозъчна пластичност
Социална тревожност в сравнение с аутизма: диагностика и лечение
Ако подозирате, че вие или някой ваш познат може да има социална тревожност или аутизъм, е важно да потърсите професионална помощ за диагностика и лечение. Тази публикация в блога няма за цел да бъде инструмент за диагностика. Специалист по психично здраве, например психолог или психиатър, ще направи правилна оценка и ще диагностицира симптомите на аутизъм или социално тревожно разстройство. Възможностите за лечение могат да включват терапия, медикаменти или в случая на аутизъм обучение за социални умения. Важно е да запомните, че търсенето на помощ е признак на сила и може да доведе до подобряване на качеството на живот.
Социална тревожност
Лечението на социалното тревожно разстройство зависи от това доколко то засяга способността ви да функционирате в ежедневието. Повечето хора изпитват известна степен на тревожност в някои социални ситуации, но ако тревожността е разрушителна или изтощителна, може да изберете да се лекувате. Често срещаните методи на лечение включват психологическо консултиране или лекарства, или комбинация от двете. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е вид психотерапия, която често се използва за лечение на социално тревожно разстройство.
Аутизъм
Възможностите за лечение на разстройството от аутистичния спектър варират в зависимост от индивидуалните нужди на всеки човек. За децата, диагностицирани с аутизъм, ранната намеса е от решаващо значение. Логопедичната терапия може да помогне за подобряване на комуникативните умения. Тъй като хората с аутизъм имат специфични сензорни предпочитания, ерготерапията може да помогне за идентифициране на сензорните нужди и да помогне за тяхното задоволяване по безопасен начин. Психологът може да помогне за справяне с тревожността.
Един от най-трудните аспекти на аутизма могат да бъдат трудностите със социалните умения. Социалните ситуации могат да бъдат стресиращи за децата с аутизъм, което означава, че те може да искат напълно да избягват определени среди или ситуации. За щастие съществуват лечения, които помагат на децата с аутизъм да подобрят социалните си умения в нестресираща среда.
Общуването може да е предизвикателство, но това е умение, което може да се придобие.
Както социалната тревожност, така и аутизмът могат да повлияят на способността на човек да взаимодейства и да общува с другите. Разбирането на разликите между социалната тревожност и аутизма е важно, за да получите правилната помощ, лечение и подкрепа. Въпреки че имат някои сходства, те са различни състояния. И двете състояния могат да доведат до чувство на изолация и самота, но е налична професионална помощ за диагностициране и лечение на социалната тревожност и аутизма.
Налична е помощ, включително терапия и медикаменти. Много хора със социална тревожност или аутизъм водят щастлив и успешен живот, защото са получили помощта, от която се нуждаят.
Източници: https://soniclearning.com.au/social-anxiety-vs-autism/
