Методи за преподаване на английски език

Методи за преподаване на английски език

Исторически обзор

През 1400 г английският език е език на малцинството, говорен от едва 3 милиона души, което представлява едва половината от населението на Англия от преди век, когато в страната върлува Черната смърт през 40-те години на 14 век. 

Броят на говорещите английски език е едва под 6 милиона през 1700 г. Населението се увеличава в годините на Индустриалната революция. През 1821 г Английският канал предлага редовни транспортни курсове, което води до подобряване на комуникацията между Англия и европейския континент.

Като цяло преди 1800 г повечето хора, които са изучавали английски език са го правели за да се научат да четат на него, а не да го говорят, като изключение са били пътешественици, които са били преследвани заради своите религиозни или други убеждения през 16-ти век. 

През ранните векове специализираните материали за учители по чужд език са били под формата на двуезични ръководства, на английски и френски език от през 80-те години на 15 век. През 1578 г. е публикувана първата книга с диалози на английски и италиански език. 

През 1586 г се появява първото описание на граматиката на езика. До 17 век нараства научният интерес към четенето на английски език, особено за целите на „практическата теология“. Това е предполагало отлично владеене на латински език.

Така нараства броят на публикуваните граматики. До края на 18 век учителите рядко са можели да разграничат концептуално спецификите на изучаването на майчиния език от тези на чуждия език. В учебниците от онова време граматиката на английския език е описвана на база на тази на латинския език.

Модерни езици като английския започват да се изучават в училище през втората половина на 18 век, но това е било по-скоро изключение и те са се изучавали най-вече на частни начала. 

До тогава в училищата се е изучавал единствено латинския език, а преподаването му е било лошо и брутално – състояло се е от наизустяване на текстове и бой на учениците от учителя, ако те не се справят отлично и правят грешки.

През 17 век се появяват първите реформатори, благодарение на които днес говорим за обучение ориентирано към ученика – Джон Лок, Росо, и Коменски. През 19 век английският език започва да се изучава в колониите на британската империя, като просто се възпроизвежда практиката от английските училища, така че английският се явява и езиковата среда на обучението по всички предмети, на него се е гледало като на втори майчин език.

В теоретичен план това развитие в историята на преподаването на английския език поставя основата на някои спорни постановки в методиката на чуждоезиковото преподаване, валидни и до днес. Езикът представлява ли набор от представителни текстове или е по-скоро ментална система за създаване на нови текстове? 

От гледна точка на концепцията за езика като набор от текстове и подтекстове, английският език може да се разглежда като езика на науката, на Шекспир, колонизацията, развлекателната индустрия. От друга страна английският е система за създаване на смисъл, а не само за комуникирането му. 

Това разграничение е в основата а цялото езиково обучение. Учителят винаги рискува да сътвори текст, който ще се окаже неприемлив в някакъв момент и същото се отнася за изучаващите езика.

Методи за преподаване на английски език

Граматико-преводен метод

Най-важното за граматико-преводния метод:

  • Разработен за средните училища през 19 век;
  • За първи път се използва в Германия, тогава Прусия в края на 18 век;
  • Граматиката се изучава отделно от текста;
  • Отличава се с прекомерна употреба на превод както в преподаването на значението на думите, така и в практическите упражнения.

Описание на граматико-преводния метод

Методът съответства на начина, по който (преди методът да навлезе в училищата за изучаване на модерни езици) са се изучавали латински и гръцки език в училище и по който отделни учени по онова време са учили чужди езици, като са изучавали правилата в граматиката и са ползвали речник за значението на думите. 

Привърженици на този метод заместват ученето на текст с това на отделни примерни изречения. Нещо, което реформаторите му критикуват ожесточено, но което прилича на подхода на структуралистите от 20 век, които възвръщат централното значение на изречението. За автор на метода се счита Йохан Валентин Майдингер (1756-1822). 

Името му се споменава в първия учебник за изучаване на английски език по този метод, написан през 1793 г. от Йохан Кристиан Фик (1763-1821) и публикуван в южна Германия. Считало се е, че изреченията дават по-точни и ясни примери за граматичните правила отколкото текстовете.

 Упражненията са се състояли основно в превод на изречения от един език на друг и обратно.

Реформаторско движение

С развитието на транспорта и възможността хората да се срещат лично на големи разстояния благодарение на индустриализацията, през втората половина на 19 век се появява нова класа на изучаващи език, такива, които не са преминали през школовката на средното училище и съответно не са изучавали езици по граматико-преводния метод и следователно не могат да бъдат обучавани по традиционни методи.

Така се поражда необходимостта от нов подход, този на директните методи, при които не се изучава граматика.  В края на 19 век (1882-1902) се заражда т.нар. Реформаторско движение, което продължава около 20 години. В този период се формират някои организации, като например IPA (International Phonetic Association) и в чуждоезиковото обучение, наравно с учителите се включват и учени – фонетици и фонолози. 

Три са основните принципи на Реформаторското движение:

  • Първично значение на речта
  • Централно място заема свързания текст като същностно ядро в процеса на обучение
  • Абсолютен приоритет на устната методика в класната стая

Реформаторското движение е международно движение с национални специфики в различните държави, възприели неговите принципи. Изучаването на произношението заема главно място, но не е без своите проблеми.

Във време, когато аудио-технологиите са в зората на своето развитие, учителят се явява единствен източник на устна реч и произношение. Въвежда се транскрипцията, чието преподаване и до ден днешен е спорно, тъй като изучаването на знаците за транскрибиране се разглежда от много учени като натоварващо – един вид втора азбука за учащите. 

Вторият принцип на Реформаторското движение също поражда спорове относно това дали свързаният текст трябва да е естествен или специално разработен, така че да съдържа определени граматични структури – т. нар. “жилки граматично злато” – спор актуален и днес.

Третият принцип за устна методология в чуждоезиковата класна стая от своя страна поражда въпроси относно употребата на родния език и превода в чуждоезиковото преподаване. Надделява виждането, че преводът на изречения отстъпва пред писането на съчинения, която се счита от реформаторите за упражнение по-близко до реалната езикова употреба в ежедневието, докато преводът лишава учащите от възможността да изразяват собствени мисли и идеи със средствата на чуждия език.

Директен метод

В отговор на недостатъците на граматико-преводния метод в чуждоезиково обучение в края на 19 век се появява т.нар. директен или естествен метод. Основен език на обучение в него е целевия език.

Акцент при този метод е устната реч, усвояването на произношение и лексика, докато граматиката се усвоява по-скоро дедуктивно без да се преподава предварително. Следва логиката на научаването на майчиния език от децата в съвсем ранна възраст.

Аудио-лингвистичен метод

Аудио-лингвистичният метод се заражда в периода между Първата и Втората световна война. Основен недостатък се явява прекалено непредставителната и контролирана ситуативна употреба на езика в еднообразни упражнения на база повторение, които оставят ситуационния елемент в обучението основно с мотивираща роля без да се използва пълния му потенциал. 

Типично за него е използването на диктовката, възпроизвеждането на диалози и попълването на празни места в текст. Свързан е с теорията на бихевиоризма в педагогическата психология.

Аудио-визуален метод

Аудио-визуалният метод се заражда в периода на 1950-1960 година във Франция – при него акцентът е на онагледяващите средства за изучаване на езика. Използва се слушане и гледане на видео записи или филми и изучаване на езика в ситуации, а не изолирано. Разликата с аудио-лингвистичния метод е в едновременната употреба на аудио и визуален материал при аудио-визуалния метод.

Комбинирани (смесени или синтезиращи) методи

През 30те и 40те години на 20 век в Русия се появяват смесени или комбинирани методи в преподаването на чужд език. 

Те комбинират принципи на директния подход с тези на преводния метод – речева насоченост, систематичност, интуитивно в комбинация със съзнателно овладяване на езика, родният език на обучаемите присъства в обучението, паралелно овладяване на всички видове речева дейност, и приоритет на устната реч.

Съзнателно-практическият метод

Съзнателно-практическият метод е метод на обучение по чужд език от 60-те години на 20 век, който се базира върху принципите за съзнателността и практическата насоченост на обучението.

Принципите на съзнателно-практическия метод са: практическа насоченост, съзнателност, безпреводност, отчитане на родния език на обучаемите, и взаимосвързано обучение на всички видове речева дейност.

Интензивни методи

Интензивните методи на обучение имат за цел овладяване на чуждоезичната реч за кратки времеви периоди, като за занятията е характерна значителна ежедневна концентрация, симулация на речеви ситуации в естествена чуждоезична среда, максимална активизация на обучаемите по време на занятията, мобилизация на скритите психологически резерви на личността, използване на всички средства за въздействие върху личността на обучаемия.

Пример за такива методи са следните няколко:

  • Сугестопедичният метод на Г. Лозанов;
  • Метод на активиране на резервните възможности на обучаемите на Г. А. Китайгородска;
  • Емоционално-смисловият метод на И.Ю. Шехтер;
  • Метод на ускореното обучение за възрастни на Л.Ш. Гегечкори;
  • Сугестокибернетичният интегрален метод за ускорено обучение на възрастни на В.В. Петрусински;
  • Fast ForWord на американската фирма Scientific Learning.

Нетрадиционни методи

По-долу следва списък на някои нетрадиционни методи:

  • Метод на обучение в общност (Обучение чрез съветване);
  • Учене в тандем;
  • Метод на цялостна физическа реакция;
  • Метод на обучение по мълчалив начин;
  • Метод на мозъчната атака;
  • Метод на проектите;
  • Fast ForWord на американската фирма Scientific Learning.

Подходи

Съществуват следните по-известни подходи за изучаване на английски език: 

  • Когнитивен
  • Естествен
  • Комуникативен
  • Интеркултурен (лингвокултурологичен)

Метод и подход на Scientific Learning

Методът на Scientific Learning е комплексен метод, създаден на основата на добрите практики от другите методи преди него в комбинация с новите технологии и невронауката.

Методът е свързан със следните иновации :

  • Невронаука и мозъчна пластичност (невропластичност или още невропластика);
  • Науката за учене;
  • Чуването на звуковете, разпознаването на фонемите и декодирането на думите;
  • Начинът по който учим майчиния си език – проба-грешка и модели на подражание под формата на игра;
  • Геймифициране, чрез което мозъка се стимулира да произвежда необходимите невротансмитери в зависимост от ситуацията.

Чрез Fast ForWord, учените са пресъздали процеса на научаване на майчиния език. В първите седмици след раждането се оформят звуковите карти в мозъка. Мозъкът се научава да чува звуковете, да различава фонемите и да декодира думите.

След това под формата на игра чрез проба-грешка и модели на подражание учим майчиния си език. Същият процес следват първите нива на програмата Fast ForWord. Паралелно в тези първи нива се развиват уменията за учене, подобряват се над 40 когнитивни умения и се развиват основни екзекутивни мозъчни функции.

Основната цел на Fast ForWord е изучаване на лексика и граматика чрез упражнения под формата на игри. Програмата за четене Reading Assistant, част от системата Fast ForWord, служи за усвояване на нова лексика, думи, знания, произношение и трениране на уменията за текстова обработка чрез различни стратегии за разбиране на текст (слушане и четене с разбиране).

Методът на Scientific Learning се основава на принципите на науката за учене и има допирни точки с метода за изучаване на майчин език, но чрез забавни и научно апробирани техники.

Библиография:

  • A. P. R. Howatt, H.G. Widdowson, A History of English Language Teaching, Oxford, 2009
  • Димитрова, Г., 
  • Капитонова, Т.Н., Л.В. Московкин, А.Н. Шчукин, 2008, Методь и технологии обучения русскому языку как инностранному. Под ред. А.Н. Щукина. М., Рус. Яз. Курсь, 2008.
  • Шчукин, 1990,  Методика преподавания русского языка как инностранного для зарубежньх филологов-русистов (включенное обучение). Под ред. А.Н. Щукина. М., 1990.
  • Шчукин,  1998, Методика обучения русского языку как инностранному. Хрестоматия. Съст. А. Н. Щукин. Воронеж, Издательство Воронежского педуниверситета, 1998.
  • Scientific Learning and Carnegie Learning.
Методи за преподаване на английски език
  • Исторически обзор
  • Методи за преподаване на английски език
  • Реформаторско движение
  • Директен метод
  • Аудио-лингвистичен метод
  • Аудио-визуален метод
  • Комбинирани (смесени или синтезиращи) методи
  • Съзнателно-практическият метод
  • Интензивни методи
  • Нетрадиционни методи
  • Подходи
  • Метод и подход на Scientific Learning  
Виж още

Терапия на аутизъм чрез Fast ForWord

Научно изследване на биологичните промени в слуховата функция при деца с аутизъм при третиране с програмата Fast ForWord.

Списък за родители с най-често срещани симптоми

Детето ви има ли затруднения с ученето?

Терапия на нарушения на слуховата обработка чрез Fast ForWord

Научно изследване: Откриване и лечение на деца с Централно нарушение на слуховата обработка (ЦНСО)

Терапия на Дислексия чрез Fast ForWord

Научно изследване: Невродефицити у деца с дислексия смекчена чрез Fast ForWord – доказателства чрез фЯМР

41 когнитивни умения

Терапия чрез Fast ForWord

Английски чрез Fast ForWord