Според ново изследване, публикувано в журнала PLOS ONE, определени житейски обстоятелства по време на детството са свързани с по-високо ниво на самота в живота на възрастния. Такива обстоятелства включват: по-малък брой приятели в детството, нездрави отношения между детето и родителите, по-дълги периоди на влошено здраве през детските години и израстване в семейство с много ниски доходи.
Самотата е предмет на изследване, който придобива голям интерес през последното десетилетие. Установено е, че е фактор, който влияе негативно на емоционалното и физическото здраве. В същото време влошеното здраве често става причина за усещане за самота.
Изследователят Гютмюлер използва данни от интернационално изследване върху здравето, застаряването и пенсионирането на населението в Европа. Данните се отнасят за хора над 50-годишна възраст и включват информация за социоикономическия им статус, както и за социалните и семейните им връзки.
Гютмюлер установява, че нивото на усещане за самота у възрастните хора зависи от следните фактори:
- Влошено здраве – 43,32%
- Социална подкрепа в периода след пенсионирането – 27,05%
- Личностни качества – 10,42%
- Житейски обстоятелства по време на детството – 7,50 %
Близките приятелства по време на детските години, добрата връзка с майката и финансовата стабилност на семейството се оказват от значение за нивото на самота на порасналото дете, когато то навлезе в зряла възраст и особено след пенсиониране.
Самотата се оказва и по-често срещана сред хора с невротична личност.
Интервенции за превенция и преодоляване на проблема със самотата
Гютмюлер изтъква факта, че резултатите от изследването потвърждават важността на социалната мрежа от близки приятели и познати и подкрепата, която идва от тях. Личностните качества също имат съществено значение за способността на човека да създава и поддържа близки и автентични приятелства.
Авторът на изследването заключава, че е необходимо да се помисли за ранни интервенции за преодоляване на проблема с все по-засилващото се чувство за самота у хората, особено след пандемията, започнала през 2020 година.
Какви са възможните решения?
- Част от интервенциите е нужно да се насочат към осигуряване на социална подкрепа и възможности за социални контакти за хората в пенсионна възраст.
- Друга част от интервенциите би трябвало да се насочат към изграждане на здрави личностни качества у децата и тийнейджърите с училищни програми и обучения за социални и емоционални умения.
- По отношение на необходимостта от подобряване на семейната среда, могат да бъдат създадени обучения за родители и срещи за подкрепа на семействата.
- Децата със затруднения в ученето и четенето, които не се справят с училищните задачи, страдат от ниска самооценка също може да усещат изолираност и самота. Тези проблеми могат да бъдат решени и нивото им на самоувереност да се подори значително, като се използват съвременни ефективни интервенции като програмата Fast ForWord. Тя е създадена на основата на откритията за невропластичността. С нейна помощ се стимулира мозъка на децата да изгражда нови невронни връзки, от които зависи подобряването на умения като четенето, слуховата обработка, усвояването на английски език, концентрацията, работната памет и т.н.
Източник: Neuroscience News
