Някои остарели концепции за мозъка и процеса на учене все още са доста популярни и в същото време най-новите открития в тази област не са достатъчно разпространени в образователната среда.
Една от остарелите концепции е идеята за това, че децата са или с по-добре развито ляво полукълбо на мозъка или дясно и че това влияе на начина им на учене. Тази концепция не събра достатъчно научни доказателства през годините и се счита за един от митовете в тази област.
Друг популярен мит е този за „стиловете на учене“ – идеята, че хората попадат в една от следните категории според стила им на учене и че това влияе на процеса на учене – аудиален, визуален и кинестетичен тип. Но тази идея също няма конкретни научни доказателства. Изследователи многократно са развенчавали този мит. Учениците действително имат предпочитания за стила на учене, но това не повлиява резултатите от процеса на учене.
Трети популярен мит е идеята, че интелигентността и менталните (умствените) способности и умения са генетично определени и не могат да се променят чрез обучение. Невронауката опроверга този мит като доказа, че мозъкът е пластичен и се развива и преструктурира според опита и преживяванията на човека, т.е. обучението е важен фактор за създаване на нови невронни връзки в мозъка.
Едни от най-ефективните стратегии за учене са следните:
- Метакогниция (мислене за и стратегическо планиране на самото учене)
- Правилно разпределение на материала във времето и предвиждане на време за практикуване
- Свързване на новата информация със старата по смислен и логичен начин.
- Практика за възстановяване/активно спомняне на знания (изпитване на себе си на взетия материал) – доказано е, че е много по-ефикасна за трайното научаване отколкото само препрочитането на взетия материал.
Изследванията са доказали и два принципа за процеса на учене, които все още не се прилагат в достатъчна степен:
- Двойно кодиране – интегрирането на текст и картинки заедно вместо използването поотделно на текст или картинки (диаграми).
- Комбинирането на различни типове задачи, примери и казуси, което се оказва много по-ефективно от практикуването на знания „по блокове“ – даване на един и същи тип задачи или упражнения за даден период от време.
Невроучените са разработили и софтуерни програми за стимулиране създаването на нови невронни връзки в областите в мозъка свързани с уменията за четене, писане, изучаване на език, слухова обработка, концентрация, памет и логика. Такива програми са Fast ForWord, Reading Assistant, SoundSory и ForBrain. Те са прилагани и като интервенция за подобряване на когнитивните умения на деца с дислексия, разстройство на слуховата обработка, дефицит на вниманието и т.н.