Какво е дислексия? Съвременните дефиниции за дислексията!

Какво е дислексия? Съвременните дефиниции за дислексията!

Съществува широко разпространен страх и объркване относно това какво точно представлява дислексията. Състояние ли е или разстройство? Всъщност, не е нито едно от двете. Най-добрата дефиниция е дадена от д-р Сали Шейвиц, специалист по дислексия и автор на „Преодоляване на дислексия: Дислексията е неочаквано появило се затруднение с четенето“.

Какво е дислексията?

Дислексията е базирана на езика и се проявява с комбинация от симптоми свързани с езикови затруднения и проблеми с четенето. Не е индикатор за липса на интелигентност и не е резултат от липса на желание за учене.

В миналото се е смятало, че дислексията е доживотна присъда. Сега вече е известно, че дислексията може да бъде преодоляна, защото обичайните причини са свързани със забавяне в изграждането на когнитивните умения и екзекутивните функции, а този проблем може да бъде адресиран и разрешен в повечето случаи.

Как се диагностицира дислексията?

Диагнозата „дислексия“ се определя в голяма степен от това доколко нивото на четенето съответства на другите умения за учене на даденото дете. Ученик, който има добре развити за възрастта си интелектуални способности и академични умения, може да има големи затруднения с четенето.

Формалното оценяване включва оценка на интелектуалните способности, слуховата обработка, психо-лингвистичната обработка и академичните умения. Взимат се предвид и семейната история на даденото дете, т.е. дали е имало установена дислексия при други членове на семейството от предишни поколения. Оценява се и цялостното представяне на детето в училище.

Видове дислексия

Фонологична дислексия

Терминът „дислексия базирана на развитието“ описва ниво на четене, което е значително по-ниско от очакваното спрямо коефициента на интелигентност на детето. Около 5-10% от децата, повечето от тях момчета, са с установена фонологична дислексия.

Човек, който е „дисфонетичен“ има затруднения със свързването на звукове и буквени символи. Този вид дислексия също така бива наричана „слухова“ дислексия или фонологична дислексия, термин останал от по-ранен период, когато дислексията била смятана за визуално затруднение.

Дисейдетична или визуална дислексия

Дисейдетичната дислексия се отнася до случаите, в които човекът има добро усвояване на фонемите, но се затруднява с разпознаването на цели думи и с правописа. Този вид дислексия също така бива наричана „повърхностна дислексия“ или „визуална дислексия“.

„Скрита“ дислексия

Този термин е сравнително нов и обозначава случаите, при които децата с дислексия използват стратегии за скриване на затрудненията им с четенето. Това може да продължи до навършване на поне 11-годишна възраст.

Около тази възраст за ученика става вече доста трудно да поддържа стратегиите за скриване на затрудненията с четенето (например запаметяване на вида на думите или налучкване на непознати думи).

Четенето изисква декодирането на думите да е станало автоматично, така че умът да има възможността да се фокусира върху разбирането на текста по време на четене. Когато думите в текста стават все повече, разбирането на текста се превръща в по-голямо предизвикателство и затрудненията на децата със „скрита“ дислексия стават по-видими.

Добрата новина е, че при учениците със „скрита“ дислексия програма като Fast ForWord дава много бързи резултати. С нейна помощ децата преодоляват забавянето в слуховата си обработка, а това забавяне е най-честата причина за появата на „скритата“ дислексия.

Подобряването на слуховата обработка води до бързо развиване на умението за автоматично декодиране, а в резултат на това се подобрява и разбирането по време на четене.

В повечето случаи става въпрос за фонологична дислексия

Фонологичната дислексия е най-често срещаният вид дислексия, тъй като четенето е езиково умение, което изисква фонологична осъзнатост. Съществуват протоколи с упражнения, които са създадени за развиване на когнитивните умения, които са в основата на умението за четене и помагат за преодоляване на фонологичната дислексия.

Други дефиниции за дислексия

Ето още няколко дефиниции за дислексия. Отговорът на въпроса „Какво е дислексия?“ варира според полето на експертиза, както може да бъде видяно по-долу.

Световна Федерация по Неврология

Тази група дефинира дислексията като „разстройство проявяващо се в трудност в научаването на умението за четене въпреки следването на конвенционалните инструкции, адекватното ниво на интелигентност и социо-културната възможност за обучение.“

Тук се има предвид, че „конвенционалните инструкции“ на учителите в съответното училище са достатъчно добри. Ако въпреки това, детето не научи умението за четене, значи има дислексия.

Интернационална Асоциация по Дислексия

Тяхната дефиниция от 1994 година гласи: „Дислексия е базирано на неврологична основа разстройство, често с наследствен елемент, което възпрепятства усвояването и обработката на езика.

Варира по степента си при различните деца и се проявява в трудности във възприемането и изразяването на езика, включително фонологичната обработка, затруднения с четенето, писането, правописа, писането на ръка и понякога с аритметиката.“

Тази дефиниция набляга на факта, че дислексията засяга повече области, а не само четенето.

Комитет по Изследванията към Интернационална Асоциация по Дислексия

„Дислексията е специфично базирано на езика разстройство, което се характеризира с трудности в декодирането на отделни думи и обичайно е отражение на недостатъчно развити способности за фонологична обработка.

Тези трудности често са неочаквани по отношение на възрастта на детето и другите му когнитивни и академични способности. Те не са резултат от нарушение на общото развитие на детето или сензорен дефицит.“

Тази дефиниция се фокусира върху факта, че затрудненията с четенето не са свързани с общо нарушение на когнитивното и интелектуално развитие на детето.

Когнитивните забавяния, които са в основата на повечето случаи на дислексия, биват успешно преодолявани с таргетирани упражнения и трениране на мозъка да създава необходимите невронни връзки в областите свързани с умението за четене, слухова обработка и фонологична осъзнатост.

Митове за дислексията

Науката напредва бързо, но популярните представи за дислексията от миналото се променят доста бавно. В публичното пространство съществуват много остарели вярвания за причините и лечението на дислексия. Ето някои от тези митове.

Мит: Интелигентността и способността за четене са свързани

Дислексията повлиява самочувствието на децата. Учениците с дислексия често се чувстват „глупави“ и по-малко способни отколкото те всъщност са. Те се обезкуражават и изграждат негативно отношение към училището. Обаче, дислексията не е свързана с интелигентността, а с ученето. Голяма част от хората с дислексия са високоинтелигентни и постигат невероятни неща като възрастни.

Мит: Дислексията е доживотна присъда

Представата, че дислексията не може да бъде лекувана или коригирана произлиза от вярването, че мозъкът е устроен като компютър, тоест е неспособен сам да се променя и развива. Вече е известно, че това не е вярно.

Всъщност, мозъкът е пластичен – може да се тренира и развива като мускул, което означава, че възможността да се преодолее дислексията винаги съществува като се използват специално разработени за целта програми като Fast ForWord.

Тази програма е базирана на откритията на невроучените за пластичността на мозъка и е създадена да тренира когнитивните умения при деца и възрастни.

Мит: Дислексията е медицинска диагноза

Много хора вярват, че дислексията е болестно състояние, в основата на което има биологична причина като слабо зрение, например. Изследванията са показали, че това не е вярно.

Мит: Повечето деца с дислексия надрастват проблемите с четенето и правописа

Често срещано погрешно схващане е, че основните причини за дислексия са свързани със забавяне в развитието, които се надрастват. Изследванията са установили точно обратното. Дете със затруднения с четенето в средата на първи клас има 90% вероятност да се затруднява с четенето в осми клас или дори като възрастен, ако проблемът му се остави нетретиран.

Мит: Всяко дете, което обръща реда на букви и цифри има дислексия

Този класически мит свързан с дислексията е широко разпространен. Но всъщност, повечето деца в първи и втори клас в началното училище преминават през етапа на разместване на букви и цифри.

Когато разместването продължи и след първите две години в училище, тогава може да се вземе предвид като знак за дислексия, ако е комбинирано с още много други предупредителни знаци.

Мит: Моето дете няма дислексия, просто е мързеливо

Скорошни изследвания са открили, че учениците с дислексия използват много повече мозъка си отколкото децата, които са добри в четенето. В резултат на това, на учениците с дислексия им се налага да работят доста по-упорито и лесно се изморяват. Вместо да го възприемате като мързел, приемете го като вик за помощ за преодоляване на трудностите идващи от дислексията.

Източник: Gemm Learning

Виж още

Терапия на аутизъм чрез Fast ForWord

Научно изследване на биологичните промени в слуховата функция при деца с аутизъм при третиране с програмата Fast ForWord.

Списък за родители с най-често срещани симптоми

Детето ви има ли затруднения с ученето?

Терапия на нарушения на слуховата обработка чрез Fast ForWord

Научно изследване: Откриване и лечение на деца с Централно нарушение на слуховата обработка (ЦНСО)

Терапия на Дислексия чрез Fast ForWord

Научно изследване: Невродефицити у деца с дислексия смекчена чрез Fast ForWord – доказателства чрез фЯМР

41 когнитивни умения

Терапия чрез Fast ForWord

Английски чрез Fast ForWord